Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.09.2012 15:37 - Се - зони
Автор: tajen Категория: Лични дневници   
Прочетен: 921 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 12.09.2012 16:43


Всеки път е студено, тъжно, мрачно, сиво, самотно, празно, горещо, прекалено, наситено, непоносимо,  нетърпимо и ние пак чакаме пролетта. И пропускаме всичко за тази всеопрощаваща, всеобновяваща, всеобещаваща нова пролет. И вдигаме глава от калта, пясъка, или кишата - зависи кой къде го е оставила последната пролет – и  започваме отново... Бихме могли да бъдем цвете и това да е една прекрасна история за новото начало, красотата и света, но ние сме прекалено зли, оголени, остри, за да бъдем цвете. Дори и хищно.

Затова започваме да рием в тази пролет, като огладняло диво животно и да нареждаме как предишната е била по – хубава, по – благодатна, по – истинска пролет от пролетите. Как никой никога не се е погрижил за нас и ето на – тази зла пролет как идва само, за да ни измъчи още повече, да ни накаже за миналия път, да ни се надсмее и изостави във врелите лапи на лятото.

Какво като сме я чакали? Нова? Чиста? Красива? Неее, тази пролет е нашата – онази с калта, кишата и пясъка по себе си, с белезите, дрипите, болките от нас и за нас.

Тази пролет ни вдига високо на ръце и с все сила ни захвърля в скитническите крака на есента. В гниещите й поли и остри нокти. В писъка на самотата й. Изтупва си ръцете от нас, пооглажда си роклята, изплюва се от прахта в устата си и си тръгва злорадо.

 

Стоим тихи, смразени от страх в студните лапи на зимата и я чакаме отново. Онази новата, красивата, всеопрощаващата...

 



Тагове:   хора,   пустота,   злоба,   злина,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tajen - Сезонът,
23.11.2012 16:24
вече е само един! Как да не е тъжен човек?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tajen
Категория: Лични дневници
Прочетен: 84054
Постинги: 41
Коментари: 42
Гласове: 111
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031