Колко грама тъга побира една чаша?

 

Бира ли е тъгата, или твърд, чист алкохол, който пресушава очите ни и разплаква вените ни?  

 

Колко пъти ще поръчаме в този бар, преди да го напуснем завинаги?

 

Дали ще ни изхвърлят от него, или ще си тръгнем сами, стискайки чашата до счупване?

 

Какъв бакшиш да оставим на бармана?

 

Колко истории ще му разкажем, докато тъгата разпени кръвта ни и после ни преливат с бира...?

колкото да ни видят акъла и да ни скроят шапки ;))

Тъгата е най безмерното и нто капка не си слагай на душата, а когато ви споходи- избави се. Тъгата тръгва с депресия и завършва с инсулт- инвалидна количка или... катафалка...

шапките са тесни, явно...:)

ако си прав и наистина толкова много тъжни хора си отиват бързо и накуп, защо пак остават все по - малко весели в този свят?

Дали е необходимо да подчертая колко оригинални мисли са изказани тук или вие си знаете това?
Поздрави!