Всеки път е студено, тъжно, мрачно, сиво, самотно, празно, горещо, прекалено, наситено, непоносимо,  нетърпимо и ние пак чакаме пролетта. И пропускаме всичко за тази всеопрощаваща, всеобновяваща, всеобещаваща нова пролет. И вдигаме глава...

Да пише красиво, да диша, да чувства, да обича и да позволява да го обичат... Това го може само този, който се чувства, който се позволява, и който се обича красиво.
Има ли такъв?

Любовта остарява бавно, трудно, с тежест и болка.
Косите й са сухи, изтощени и безцветни. Ноктите са счупени, с изтъркан лак и пожълтели краища.
Любовта върви тежко, мудно и клатейки се, си проправя път между страстта и сластта. Подигр...