Сине, майка ти днес си отива.
Ти разбираш ли, а?
Не, не бива.

Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече
и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого "мама".

Ето, тръгва със куфар в ръката,
дай ръка, да отворим вратата
и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.

Ти не й се сърди, и аз няма
все пак, ние мъже сме с теб двама,
ти си вече голям, ти си батко,
няма сам да си ти - имаш татко,
няма сам да съм аз - имам тебе,
ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.
Ето, виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето,
ето Мечо, кубчета ето.

И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива
толкоз чужда и толкоз нетрайна
към ненужната своя тайна.
Само стискай юмручето здраво,
усмихни ми се, хайде, браво.
Своя татко хвани за ръката
да затворим след нея вратата.

Н.Йорданов

И тъй, веднъж в една гора
случайно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.
Напук на всички правила,
той казал й: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълка
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак,
вървяха те във дъжд и сняг,
без дъждобран и без чадър,
тя - по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон,
о, пушко, и на теб поклон.
Поклон на точния патрон,
поклон на строгия закон.
Червена шапчице, здравей,
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо,
без шапчица и без палто,
тя броди още в оня лес
и търси своя вълк до днес...

Н.Йорданов

http://vbox7.com/play:1da4e9b6e5
И не бъди тъжен, въпреки трудностите....
Това, което не ни убива, ни прави по-силни!
Поздрави!

river

Все някой някого изоставя... Понякога е по-добре да ни убият, отколкото да сме силни в тъгата си. :)

знаеш ли, когато се раждаме никой не ни обещава да ни бъде лесно.
Животът е поредица от срещи и раздели, от светли и тъмни моменти,
от мигове на радост и мигове на тъга, на победи и загуби, просто трябва да се свикне с това. Не мога да си спомня на кого беше онази мисъл, че нищо на този свят не си заслужава да бъдеш тъжен повече от пет минути. Моя приятелка от студентството ми я беше казала преди години и си е така.... Много ни е кратко времето на този свят.... Подари си твоите пет минути тъга и после - > смело напред усмихнат (особено ако държиш ръката на син, като в стихотворението на Недялко Йорданов - ако ситуацията е буквално като извадената от контекста имаш много основателна причина да събереш сили и да избуташ позитивното и усмихнатото на преден план в живеенето)....
Хубави почивни дни!

Judas Priest - Diamonds and Rust
http://youtu.be/mIC7KQPDuDc

river

да си главният герой в тъгата, за да я улавяш във всичко наоколо. Хубава е тази мисъл, но има нужда и от такива тъжно-сетивни лакмуси, за да не е тъжността прекалено самотна.
Може пък, да съм героинята на Недялко... ;)
Благодаря за отделения съботен уют.

Здравей,
хах, тази гл.т. не ми хрумна....
Изненадах се, звучат ми по-скоро като мисли на мъж...
А относно тъгата - > всеки я носи в себе си, май въпроса е до свикването да се живее в симбиоза с нея и да не я оставяме да бъде определяща отправна точка в съществуването ни и пътуването ни през дните....
Поздрави и успешна нова седмица...


Beethoven's 5 Secrets - Onerepublic (cello/orchestral Cover) - The Piano Guys
http://vbox7.com/play:m2642bc038

river

river, но симбиозата с тъгата е вид претръпване към нея... Отказавам да съм ракът - пустинник, който не усеща актинията какви ги върши върху гърба му..:)

Боже,ужасно тъжно е!